Проведе се третата научна конференция “Иновациите: двигател за икономическия растеж – 2015”

Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) бе организатор и домакин на Третата годишна научна конференция на тема „Иновациите: двигател за икономическия растеж – 2015“.

Научният форум тази година бе посветен на постигнатите резултати от  изпълнението на проекта „Повишаване качеството на образованието и на научните изследвания в областта на бизнес инженерството за изграждане на икономика, основана на знанието (иновациите) и финансите“. Проектът, който обхваща периода от август 2013 г. до октомври 2015 г., бе финансиран от Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ и се осъществи от ВУЗФ в партньорство с Института за икономически изследвания към Българската академия на науките.
В резултат на реализацията на проекта бяха направени две големи социологически проучвания сред бизнеса и домакинствата в България, създадени бяха и условия за подготовка на млади учени, специализанти и докторанти. Използван беше опитът на Манчестърския университет (Великобритания) и Университета Щайнбайс (Германия) за създаването на интердисциплинарна програма по бизнес инжинерство. Бе взето участие в работата на редица международни конференции и форуми в Атина, Венеция, Виена, Копенхаген, Малта, Солун, и Шефилд. Публикувани бяха над 20 раработки в реферирани международни издания.

Всичко за проекта може да се намери тук: http://support.vuzf.bg/marketing/Press%20information%20project.doc

„За пореден път ВУЗФ доказа, че бъдещето на университетите в България е свързано с развиването на научноизследователска дейност и партньорство с бизнеса и науката в Европа“ –  каза при откриването на форума доц. д-р Григорий Вазов, ректор на ВУЗФ. Специален гост на научната конференция бeше Н. Пр. Ирит Лилиан, посланик на Израел в България, която изнесе открита лекция пред конференцията по темата за иновациите в Израел – т.нар. нация-новатор.

Акцентът на научния форум беше поставен върху научните резултати в сферата на иновациите във финансовия сектор, бизнес иновациите и иновациите в анализа на външнотърговската дейност. В дискусията се включиха преподаватели, докторанти и специализанти от ВУЗФ, БАН и други академични центрове.

В първия панел доц. д-р Виржиния Желязкова представи темата „Управление на риска от климатичните промени: нови подходи в застраховането“, а докладът на доц. д-р Ирена Мишева бе озаглавен „Иновациите в пластментната политика на застрахователното дружество“. И двете лекторки подчертаха, че в съвременните условия предизвикателствата пред застрахователите водят до иновации в политика на дружествата. Това означава изграждане на нови стратегии и прилагане на различни подходи към застрахованите лица.
Сред участниците във втори панел бяха д-р Даниела Илиева-Колева и Никола Димитров, които представиха темата „Виртуална зависимост“. Те направиха анализ върху критичната линия между виртуалната зависимост и изискванията на околната среда, и възможностите на хората да постигнат собствен баланс между двете. Гл.ас. д-р Юлия Добрева говори върху проблема за устойчивото развитие на българските предприятия.
Третият панел, модериран от доц. д-р Даниела Бобева, бе посветен на темата за   външнотърговските отношения между Европейския съюз и регионалните интеграционни общности в Африка, представена от ас. д-р Едуард Маринов и на резултатите от изследването на външнотърговската дейност на българските фирми, представени от Недялко Несторов, докторант  към Института за икономически изследвания към БАН.
Гл.ас. д-р Радостин Вазов и доц. д-р Евгени Евгениев, които модерираха два от панелите на конференцията, направиха обобщение на основните изводи, свързани с проблематиката „иновации и наука в България“:
Необходимо е държавата да изразходва поне 1 % от БВП за иновации и наука, вместо сегашните едва 0.65 % от БВП.
Политиката за иновации и наука следва да бъде по-добре координирана. Създаването на независима агенция за иновации и наука би било предпоставка да се изгради по-добър капацитет за управление на системата.
Подкрепата за млади учени, специализанти и докторанти в България е задължителна, за да има устойчивост на научната система. Това налага държавата да отделя по-голям ресурс за стимулиране на млади учени чрез по-висока ставка за месечна издръжка; достатъчен ресурс за подкрепа на научно-изследователски проекти и финансиране на мобилност за конференции и научен престой в престижни научни институти и университети в чужбина.