Легендарният произход на свещената бирма

Малко котешки породи носят в самото си име цяла легенда. Любвеобилната и игрива бирманска котка е една от тях — и историята за нейния произход е толкова красива, че си струва да бъде разказана подробно.

Легендата ни отвежда в древна Азия, при народа на кхмерите, които издигали величествени храмове в чест на своите богове. В един такъв храм, посветен на златната богиня Цун-Киан-Ксе, се пазела вярата в прераждането на душите. Богинята имала дълбоки сапфиреносини очи, а в храма живеели сто снежнобели котки с дълга козина — смятало се, че в тях се преселват душите на починалите жреци.

Един от жреците, старият Мун-Ха, имал постоянен спътник — красива бяла котка на име Синх. Всяка вечер двамата заставали в съзерцание пред златната статуя на богинята. И ето че една нощ храмът бил нападнат от разбойници. В разгара на нападението старият Мун-Ха издъхнал пред самата статуя. В този миг котката Синх скочила върху тялото на своя господар, обърнала поглед към богинята — и станало чудото. Бялата козина на котката засияла в златисто, очите ѝ станали сини като очите на богинята, а муцунката, ушите, краката и опашката потъмнели до цвета на земята. Само четирите лапи, там, където докосвали тялото на жреца, останали чисто бели — като символ на чистотата на неговата душа.

Синх не помръднал от мястото си седем дни. На седмия ден издъхнал и той, отнасяйки според легендата душата на своя господар при богинята. А когато на сутринта другите жреци се събрали, видели, че всичките сто храмови котки са се преобразили по същия начин. Оттогава според преданието белите котки на храма станали свещени, а грижата за тях — свещен дълг.

Това е легендата. Истината за това как породата стига до Европа е почти толкова забулена в мъгла, колкото и самото предание. Сигурното е, че свещената бирма се появява във Франция около 1919–1920 г. Останалото е спор. Една версия разказва, че двойка свещени котки била подарена на двама европейци в знак на благодарност, че помогнали да защитят храм в Азия. Друга твърди, че котките били откраднати от храма от непочтен служител и продадени на богат пътешественик. Има дори версия с конкретна бременна котка на име Сита, която ражда първите котенца във френския град Ница.

Самите ранни познавачи на породата във Франция се опитали да разнищят загадката. Те издирвали свидетели, сверявали разкази, публикували статии с молба за нова информация — и накрая честно признали поражението си. Един от тях записва, че въпреки годините проучвания произходът на свещената котка на Бирма си остава неразгадан.

Днес повечето специалисти смятат, че породата най-вероятно е била оформена и усъвършенствана именно във Франция, а храмовата легенда е поне отчасти красива измислица. И все пак не всичко в нея е приказка — има сведения, че британски военни, служили в Бирма през 30-те години на миналия век, наистина описвали пойнт котки, които живеели край местните храмове и били почитани от хората.

Истина или легенда — в крайна сметка това почти няма значение. Легендата отдавна е станала неделима част от породата. Тя е причината свещената бирма да се нарича именно „свещена“, и тя е онова невидимо нещо, което всеки нов стопанин внася у дома си заедно с малкото синеоко котенце с бели лапички.