Кръвната картина при децата – какво, как и защо?

Кръвната картина е комплексно изследване на различни патологични за организма състояния, които дават обстойна информация за кръвните клетки и фазата на кръвта. Най – общо казано – състоянието на организма. Изследванията се осъществяват в лаборатории. Показателите се изменят при различни заболявания – възпалителни и инфекцозни болести, анемични състояния и др. Няма специфични показатели за дадено болестно състояние.

Чрез кръвната картина можем да получим показателите на хемоглобин, хематокрит, еритроцити (среден обем), съдържание на хемоглобин в един еритроцит, концентрация на хемоглобин в еритроцитите, девиация и разсейване на еритроцитите, левкоцити, тромбоцити, скорост на утаяване на еритроцитите, диференциална кръвна картина.

Материалът, който е необходим за изследване е около 100 микролитра капилярна кръв, взета с антиагулант. Съхранява се в малки контейнери за еднократна употреба, обработени с ЕДТА. В педиатричната практика е препоръчително изследването на картината да става само с капилярна кръв. При децата се взима от трети или четвърти пръст на ръката. При новородените – петичката на крачето. Препоръчително е предварително затопляне на пръстчетата на ръката, от която ще се взема проба, за да подобряване на кръвопотокът. При вземане на кръв пръстите не трябва да се стискат силно и продължително.

Предимството на венозната кръв е това, че тя е с постоянен състав, докато капилярната е с примеси на лимфа и невинаги съответства на състоянието на пациента.

Излседванията се провеждат сутрин, на гладно. Препоръчително е това да се случва между 7:00 и 9:00 ч. При спешен случай, не се спазват изискванията.

Кръвната картина ни показва референтните граници – параметри, с които се сравнява дадена стойност с цел интерпретация. Всяка лаборатория е със свои референтни стойности, затова трябва в резултатите да са оказани конкретнтие референтни стойности за даден показател, съответстващ на пол и възраст.

След като резултатите са готови, трябва да се потърси мнението на специалист и по-конкретно общопрактикуващ или педиатър. Не е препоръчително родителите да разчитат на собствените си способности при разчитане на резултатите.