Кой има правото да организира хазартни игри

Пандемията даде тласък към дигитализацията на много съществуващи услуги на пазара, било то публичен или частен. Дигитализираха се образователните услуги в публичния сектор, макар към момента да не са с така желаното качество. Ежедневните покупки или специалните вечери в ресторант, кинофестивалите, в домашни условия, също вече са възможни с едно кликване.

Без съмнение частния сектор се оказа много по-гъвкав и успя да използва предизвикателствата за да стимулира собственото си развитие. Залаганията също навлязоха в онлайн пространството. Какво е добре да знаем преди да натиснем betano и да се озовем в поредното пространство за спортни залози и казина.

Законът за хазарта е онзи законодателен акт, който регламентира правилата, които следва да бъдат прилагани от доставчиците и потребителите на хазартни услуги. Последните промени в него датират от 17 февруари 2021 г.

Един от важните въпроси, които третира законодателството и правото на организиране на хазартни игри. Хазартна дейност може да провежда само лице, получило лиценз за това. Последният се издава от изпълнителния директор на Националната агенция по приходите или от оправомощен от него заместник директор.

Сред възможните организатори на хазартни игри попадат търговски дружества, регистрирани в страна или в страна, членка на ЕС и конфедерация Швейцария, еднолични търговци, могат да се занимават само с дейности, свързани с производство, внос и разпространение на игрално оборудване. Държавата също може да е организатор, но само с цел, приходите да отиват за подпомагане на спорта, културата, здравеопазването, образованието и социалното дело.

Специално е третиран и въпросът за издаване на лиценз на онлайн залагания. На първо място се изисква лицето да няма наложени административни мерки по този или стария закон за срок от 5 години преди подаване на документи за лиценз. Също така централната компютърна система, която управлява онлайн залаганията следва да се намира или на територията на страната или на територията на страна, член на ЕС.

Според Закона за хазарта има строго определени ситуации, при които на едно лице не може да бъде издаден лиценз за упражняване на хазартна дейност. Например, ако собственикът, пряко свързан с организирането на игралната зала или казиното, е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и не е реабилитиран. Също така, ако на собственика и свързаните с него лица като съдружници, акционери с квалифицирано участие, управители, членове на управителен или контролен орган, е отнет лиценза на територията на други държави, членки на Европейския съюз, и в конфедерация Швейцария и това е отразено в официални документи разменени между органите на Република България и въпросната държава. Ако лицата, свързани с управлението на хазартните игри, не са предоставили нужните документи за получаване на лиценз: декларация за имотно и финансово състояния, свидетелство за съдимост са документите записани в Закона. За повече яснота, последният дава препратка към Наредбата за документите, необходими за издаване на лицензи.

Ако желаем да проверим дали даден собственик, организатор на хазартни игри, има лиценз, то следва да направим справка в създадения регистър, който е публикуван в сайта на Националната агенция по приходите. Отново на страницата на НАП може да се направи проверка за издадени, отнети и отказани лицензи.

Една от важните промени, направени през 2020 г., е свързана с т.нар. вноски за социално отговорно поведение. Това означава, че всеки придобил правото да организира хазартни игри следва да прави парични вноски, които са различни по сума за различните лицензи. За всеки отделен лиценз се плаща вноска. Предвид дигитализацията, най-голяма е сумата на вноската за лиценз за онлайн залагания – 50 000 лв. За игри в игрално казино тя е 10 000 лв, а за всички останали видове хазартни игри – 5 000 лв. Тези суми се внасят към НАП, а тя от своя страна ги прехвърля към бюджета на Министерството на младежта и спорта.