ИА ЕСМИС и телекомуникационни оператори ще определят критериите за отдаване на оптичната мрежа по проекта за бърз интернет
Проектът за изграждане на високоскоростен широколентов достъп е насочен към 53 селища, в които липсват или са недостатъчно достъпни широколентовите услуги за гражданите и бизнеса, и в които до момента не може да се предлагат услугите на мрежите за достъп от следващо поколение (NGA). Това каза Красимир Симонски, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ при откриването на кръгла маса за обсъждане на избора на оператори за поддържане и експлоатация на изгражданата оптична инфраструктура.
„Предстои тръжна процедура за избор на оператори. Гъвкави сме по отношение на критериите по тази процедура и сме готови да приемем динамични оферти, без да ограничаваме по отношение на ценообразуването и по разпределението на техническите ресурси на изградената инфраструктура“, допълни още изпълнителният директор на ЕСМИС.
Изградената оптична мрежа трябва да бъде споделена и да се използва както от обществени институции, така и от бизнеса за развитие на телекомуникационния пазар, което е и идеята на проекта, заяви Васил Василев, ръководител на проекта. Капацитетът на оптичния кабел е различен, по различните трасета, допълни той и поясни, че до 80 на сто от капацитета на изградената инфраструктура ще бъде предоставен на бизнеса. В замяна операторът или операторите на инфраструктурата ще заплащат такса за наема на оптичната мрежа и ще имат правото да задържат приходи от управлението и експлоатацията й, като допустимата печалба е до 20 на сто.
По време на кръглата маса, Красимир Симонски разясни някои детайли относно процедурата при избор на оператори. Поръчката ще бъде възложена на участниците в търга, които представят икономически най-изгодната оферта. Достъпът на едро ще бъде предоставян за период не по-малко от 7 години. Услугите на едро ще включват активен достъп посредством предоставянето на транспортни услуги, както и пасивен достъп, включително достъп до неизползвани оптични влакна и тръби. Спечелилият участник в търга няма да може да предоставя услуги на дребно, за да се избегне възможно използване на монополно предимство, създадено от управлението на мрежата за пренос.
Цените за достъп на едро ще се основават на средни (регламентирани) цени на едро за подобни услуги в по-конкурентни области. Предвижда се и механизъм за връщане на предоставените средства, който ще обхваща целия срок на проекта. Изчисляването на сумата за връщане ще зависи от натрупаните печалби след плащане на подоходните данъци, на таксата за използване на инфраструктурата и амортизацията й. Ако натрупаната печалба надвишава първоначално приетото равнище с повече от 20 на сто, операторът на оптичната мрежа ще трябва да възстанови печалбата, реализирана от оборота, която надхвърля тези 20 на сто.
Като собственик на инфраструктурата ИА ЕСМИС ще осъществява мониторингов контрол върху избрания оператор да не нарушава правилата на телекомуникационния пазар, както и неговото задължение да поддържа инфраструктурата и да подпомага местните интернет доставчици.
По време на дискусията, държавата и бизнеса изказаха мнения по един от най-значимите проекти в ИКТ сектора у нас. Според Валери Борисов, заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията успешното реализиране на проекта ще създаде възможност за свързване на всички държавни институции от целевите райони към облака на държавната администрация, ще даде тласък на електронното управление, както и на пазара на широколентови услуги от следващо поколение за гражданите и бизнеса.
„Този проект е изключително важен за оперативна програма „Регионално развитие“, защото постигнахме целта на стратегия „Европа 2020“, а именно – подобряване на достъпа на всички граждани до интернет, дори и на места, където няма пазарни условия за това и е неизгодно за частния бизнес“, обяви Деница Николова, заместник-министър на МРРБ.
„Реализирането на проекта за изграждане на високоскоростен интернет достъп от следващо поколение ще доведе до преодоляване на цифровото разделение в България, което е в синхрон с политиката на Комисията за регулиране на съобщенията“, заяви Андреана Атанасова, член на КРС. Според нея обединяването на усилията на институциите ще подобри обслужването и достъпа до интернет, по който показател България е на последно място в Европа. „В този проект, цените ще бъдат предмет на свободно договаряне и КРС няма да се намесва при определяне им, защото в случая не става дума за оператор със значително въздействие върху пазара“, каза още Атанасова.
Според Димитър Радев, председател на УС на Българската асоциация на кабелните и комуникационни оператори по отношение на българския пазар и по специално на ИТ индустрията това е един пионерски проект и затова е важно членовете на БАККО да участват в експлоатацията на изградената оптична инфраструктура в полза на крайния потребител и в полза на добрите експортни компании на пазара. „Това е рядко срещан отворен формат на дискусия. Дава ни се възможност да участваме в изработването на детайлите по процедурата за избор на оператори и да направим процеса по-прозрачен и достъпен, отговарящ на европейските правила и норми. Така ще помогнем на хиляди домакинства у нас, както и на бизнеса, да се възползват от услугите на интернет достъпа от следващо поколение“, коментира Радев.
Антони Славински, председател на УС на Асоциация „Телекомуникации“ призова представителите на асоциацията да участват в подготовката на тръжната процедура за избор на оператори за поддържане и експлоатация на оптичната мрежа. „Основните критерии при избора трябва да са направени така, че да не изкривява пазара и всички интернет-доставчици да имат равен старт. Участниците в работната група трябва да обмислят добре всички детайли, преди да започне тръжната процедура“, подчерта Славински.
Основните въпроси, поставени от представителите на телекомуникационните компании бяха свързани с рисковете при експлоатацията на мрежата, както и финансовите параметри на предоставяните услуги.
Проектът „Развитие на високоскоростен широколентов достъп в България посредством изграждането на критична, защитена, сигурна и надеждна обществена ИКТ инфраструктура“ е на стойност 39 млн. лв. Той се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.
