Веломаршрут по поречието на Дунав изненадва в надпреварата за Годишните награди в туризма 2017

730-километровият веломаршрут “Дунав Ултра”, следващ поречието и носещ името на голямата река, е сред големите изненади в протичащото гласуване за Годишните награди в туризма 2017. Конкурсът се провежда за втора поредна година под егидата на Министерство на туризма.

Броени дни след като гласуването в интернет стартира, “Дунав Ултра” зае челното място във временното класиране в категория “Иновация”. От тогава до момента проектът е лидер в надпреварата с още девет проекта.

Личната история за промяната на 49-годишния Борис Бегъмов, пречупена през призмата на развитието на веломаршрута “Дунав Ултра”, който той създава с цел популяризиране на Дунавския регион, предизвика любопитството и подкрепата на хиляди потребители в интернет.

Нека припомним хронологията около „Дунав Ултра“

ИЛИ
Как развитието на веломаршрута през годините се преплита с Иновацията, за която е номиниран.

Днес Борис Бегъмов е маркетинг предприемач и любител на здравословния начин на живот. Не така стоят нещата в миналото! През 2014 г. той създава „Дунав Ултра“ – близо 700-километров маршрут по поречието на река Дунав до Черно море – с надеждата да го преодолее в максимално кратък срок с… велосипед.

Идеята е част от желанието за лична промяна на Бегъмов, която той е предприел. Само няколко години преди това той е с високо наднормено тегло, зависим от цигарите и алкохола бизнесмен.
Веломаршрутът, който създава по онова време, следва северната граница на България – от най-северозападното населено място с. Куделин до най-североизточното населено място – с. Дуранкулак.

Пътувайки между тези две отправни точки и следвайки траекторията на „Дунав Ултра“, ценителите на природа, традиции и история ще преминат през изключително красиви местности, забравени селца, девствени плажове, защитени местности, рибарски махали, диви острови, биосферни резервати, манастири, руини и исторически обекти от античността до модерната история на България.

“В цялост пътешествието по „Дунав Ултра“ представя комбинация от суровото обезлюдяване на региона през последните десетилетия, съчетано с неустоимия чар, колорита, красотата и многовековните традиции по поречието на Дунав, които се формират не без съдействието на великата река” – казва за маршрута самият Бегъмов.

Общата дължина на маршрута в частта туристическо преминаване включва 89 населени места (села и градове) и дължина от 730 км.

Любопитните факти около „Дунав Ултра“ продължават, заедно с нестандартни кампании за неговото популяризиране. В общия случай те впечатляват както със смелата идея за скоростното му изминаване – в този вариант на маршрута – 682 км за по-малко от 48 часа – така и с иновативните маркетингови активности, които водят до широк отзвук в публичното пространство.

Бегъмов неизменно е в основата на тези кампании, като едновременно организира и лично участва като колоездач в тези екстремни спортни събития в три последователни години.

През 2014 г. той преодолява разстоянието за 53 часа с шосеен велосипед, през 2015 г. в екип с Петър Златков – за 45 часа с велосипед само с една предавка, а през 2016 г. заедно със Станислав Христов и Илиян Лазаров – за 48 часа в дуатлон (40 км бягане и 642 км колоездене).

Физическите натоварвания и усилията при тези активности за неимоверни, но посланието е ясно: Не спирай да следваш мечтите си! Веломаршрутът „Дунав Ултра“ заедно с любовта към спорта и здравословния начин на живот променят изцяло неговия създател. Това променя и представата за Дунавския регион.

Същевременно през 2016 и 2017 г. Бегъмов започва да се завръща в малките градове и села по поречието на Дунав и започва да публикува в социалните мрежи „Светът на “Дунав Ултра“ – кратки ремарки за поречието на Дунав в текст и снимки – мултимедия, която в общия случай създава сам. „Светът на “Дунав Ултра“ представя Дунавския регион така, както никога дотогава не е виждан – фотосите и кратките истории, посветени на местата по поречието на Дунав, на древноримския град Улпия Ескус, на детайли от дунавски села и градове предизвикват висок интерес сред аудиторията – публикациите се споделят от хиляди потребители в интернет, а Дунавският регион за първи път предизвиква любопитството на хора, които никога дотогава не са имали информация за него.

Нестандартният подход за популяризиране на региона, а заедно с него и на веломаршрута „Дунав Ултра“, продължава, като през 2017 г. Бегъмов създава идеята за уникално по рода си спортно зрелище с името „Гладиатори на колела“ – 530 км колоездачна надпревара по поречието на Дунав.

За трасе на велогладиаторите е избрана 530 км отсечка от веломаршрута “Дунав Ултра”, а целта е неизменното популяризиране на региона.

Месеци по-късно събитието е факт, а пътят на стартиралите преминава покрай или през десетки археологически обекти от времето на Римската империя, вкл. Улпия Ескус (с. Гиген), Нове (гр. Свищов), Сексагинта Приста (гр. Русе), Трансмариска (гр. Тутракан) и Дуросторум (гр. Силистра). Развоят на надпреварата следва сценария на заплетен трилър – успяват да финишират едва четирима участници, сред които една жена.

По време на “Гладиатори на колела” е нает професионален снимачен екип, който заснема с дрон някои от най-емблематичните места от веломаршрута “Дунав Ултра”, откъдето преминава и пътят на колоездачите. Резултатът на продукцията е изключително въздействащ – проектът предизвиква висок интерес в съседните Румъния, Сърбия, Австрия, Унгария, Германия и дори Франция.

„Популяризирането на Дунавския регион чрез „Дунав Ултра“ и обратно ще продължи и занапред, защото това не е обикновен велоентусиазъм, а основа за бъдещо сериозно раздвижване на сериозен с мащабите си регион!“ – казва Бегъмов. „Потенциалът за правене на велотуризъм по поречието на Дунав е много висок, това е реален шанс за бизнес, особено за малките населени места. Това е начин те да започнат да генерират свежи приходи в краткосрочен и средносрочен план. В момента целта ни е да направим така, че от една страна да представим на аудиторията защо, какво и как правим, а от друга – да насочим внимание към дунавските села и градове, за да се почустват по-специални – каквито всъщност са” – завършва Бегъмов.