Инфраструктурата по проекта за бърз интернет ще бъде споделяна и с бизнеса
Част от новоизградената инфраструктура по проекта за високоскоростен широколентов достъп от следващо поколение ще може да се използва и от бизнеса за развитие на телекомуникационния пазар, като тя ще се предоставя на телекомуникационни оператори, чрез тръжна процедура. Избраният оператор ще поддържа инфраструктурата и ще я отдава под наем на местни интернет доставчици, като той ще бъде стриктно следен, да не нарушава пазарните правила и да не доставя интернет на крайни клиенти. Това заяви Касимир Симонски, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ по време на 11-тия дискусионен форум за предизвикателствата пред телекомуникационния и медийния бизнес, който се проведе на 27 март, в София Хотел Балкан.
Броят на фирмите, за които ще се създадат благоприятни условия за свързване към изгражданата инфраструктура е 7045. Изграждащата се инфраструктура за интернет достъп от следващо поколение (ДСП) ще осигури пълна технологична съвместимост на оптичната мрежа със съществуващата инфраструктура, включително тази на доставчиците на широколентови услуги. С осигуряването на инфраструктура за ДСП в избраните по проекта райони, значително ще бъде улеснено и стимулирано използването на следващо поколение интернет достъп от местния бизнес за въвеждането на нови бизнес стратегии и предоставянето на нови услуги на крайните потребители, каза още Симонски. Той обясни, че местните доставчици на интернет ще се свързват към мрежата с отворен достъп в Областните и Общинските мрежови центрове. Във всеки от тях ще бъдат осигурени необходимите оптични и медни интерфейси, чрез които всеки доставчик ще може да получи достъп до инфраструктурата и съответно клиентите в отдалечените населени места.
Проектът за високоскоростен интернет е много добра инвестиция, с неограничен ресурс, отбеляза Красимир Симонски. Освен да разшири мрежата на държавната администрация, агенцията ще предостави остатъчния капацитет за свързаност на бизнеса, за да развива своята инфраструктура, или т.нар. средна миля, допълни той.
Изпълнителния директор на ИА ЕСМИС обърна внимание на планирани действия от ЕК в проблемни области, които включват гарантиране на възможност за предоставяне на широколентов достъп в нови и санирани сгради, осигуряване на достъп при справедливи и разумни условия до инфраструктура (канали, тръби, шахти, стълбове и др.), както и опростяване на сложните и времепоглъщащи процедури за издаване на разрешения. Симонски подчерта и рисковете за постигане на основните цели на проекта, като ограничената времева рамка от 24 месеца за всички дейности по проекта, от които една година, загубена в очакване на нотификацията от ЕК. Съществува и риск от липса на интерес от страна на операторите, което без съдействие от държавата по този сценарий, ще натовари ИА ЕСМИС с експлоатацията и поддръжката на новоизградената мрежа.
Броят на общинските ръководства, които ще бъдат свързани с интернет достъп от следващо поколение е 29. Достъп до мрежата ще имат още 88 държавни и общински институции, 46 училища, 18 болнични заведения, 38 читалища и библиотеки, каза Васил Василев, директор на дирекция „Развитие на комуникационните и информационни системи” в ЕСМИС. Той засегна въпроса със споделеното използване на вече изградената инфраструктура, който е залегнал и в Директива на ЕС. В момента 80 на сто от разходите при изграждането на оптичната инфраструктура отиват за изкопни работи, каза Василев. Той даде за пример следния парадокс – ако Агенция пътна инфраструктура извършва ремонт на път, по който ЕСМИС е изградила свои оптични трасета, тези трасета трябва да се преместят за сметка на ЕСМИС, което непредвидено натоварва бюджета на агенцията. Василев сподели, че вече има постигната договорка между ЕСМИС и АПИ, при изграждането на последния лот от магистрала Струма, да се поставят тръби и за оптични кабелни трасета. Това е от взаимен интерес на ИА ЕСМИС и на пътната агенция, която като потребител, иска отделна линия за автоматизиране на част от своите услуги.
В дискусионната сесия „Развитие на комуникационната/мрежова инфраструктура“, в която Красимир Симонски беше модератор взеха участие Васил Василев, директор на дирекция „Развитие на комуникационните и информационни системи” в ИА ЕСМИС, Тони Робинсън, член на Борда на директорите на Макс Телеком, Теодор Трон, мениджър технически операции в Blizoo Media and Broadband и Недьо Димитров, ръководител „Проектиране“ в „Мармет“ ООД, която ще проектира и изгражда оптични кабелни трасета по проекта в Северна България. Мащабни инфраструктурни проекти за предоставяне на висококачествена Интернет свързаност, споделено ползване на вече изградена инфраструктура, регулаторни облекчения за стимулиране на инвестициите в инфраструктурата и сигурност и защита на инфраструктурата, бяха основните акценти в сесията.
