Слънчеви топлофикации могат да намалят сметките за отопление
Централизирани топлофикационни системи, които черпят енергия от слънчевото греене, могат да намалят сметките за отопление за потребителите у нас, както и зависимостта от вноса на горива. Така наречените „слънчеви топлофикации“ представляват системи, които целогодишно събират топлинна енергия, за да я отдават през зимата. Подобни решения са изключително популярни в Дания. Те биха могли да функционират дори още по-ефективно в България, предвид по-интензивното слънчево греене у нас. Инвестицията в подобна система се възвръща за 9-11 години, казват експерти, а поддръжката й е лесна и евтина.
Как работи „слънчевата топлофикация“
Модули за слънчево подгряване на вода (слънчеви колектори) се свързват в голяма верига и затоплят голям обем вода. Течността достига температура над 80 градуса. Горещата вода се съхранява в огромен воден резервоар, подобен на микро-язовир, наречен воден буфер.
Той е обвит с дебела изолация, която предотвратява енергийните (топлинните) загуби. Повърхността, която най-много би отдавала топлина, е покрита с най-дебел слой изолация – толкова дебел, че върху резервоара спокойно може да да се ходи.
Водата се подгрява целогодишно и „връща“ своята топлина постепенно през студения сезон. Това става, като течността циркулира в отоплителните инсталации в жилищните сгради (например подово отопление) и същевременно подгрява битова топла вода.
Екология и здравеопазване
Слънчевите топлофикации са нисковъглероден източник на енергия, тъй като използването на слънчевата енергия не води до отделяне на фини прахови частици или вредни газове като CO2 и др. Това означава по-чист въздух за жителите около топлофикационните системи.
Управляеми цени и енергийна независимост
Комбинирането на слънчевата енергия в подобна слънчева топлофикация с местен източник на топлина, например генератори, работещи с биомаса или отпадъци, би могло да осигури на потребителите пълна независимост по отношение на топлинната енергия. В подобна конфигурация цената на възобновяемата топлина е предвидима и балансираща: не зависи от цените на горивата.
Една предвидливо проектирана система, която допълва слънчевите топлофикации с енергия от ветрогенератори или фотоволтаични модули, би могла да гарантира 100% енергийна независимост на дадена общност.
Само слънце стига ли?
Практиката в Дания показва, че до половината от употребяваната топлоенергия в подобна система се добива от слънчевото греене. Останалата част се генерира от други източници. Това могат да са отоплителни котли или когенератори, работещи с биомаса. Когато се използват допълнителни източници на база биомаса (например селскостопански отпадъци, слама, костилки), източниците на суровината могат да са местни (местна устойчиво добита дървесина, близки ферми и ниви и др). Именно това намалява зависимостта от вноса на изкопаеми горива, а когато източниците се намират в малък периметър около мястото на слънчевата топлофикация това редуцира и цената на „горивото“.
У нас технологията би могла да бъде и по-ефективна в сравнение с Дания, предвид по-интензивното слънчево греене:
Слънчева радиация – годишна:
Дания: България:
950-1150 kWh/m2 1200-1600 kWh/m2
Източник: Съвместен изследователски център при ЕК, http://re.jrc.ec.europa.eu/pvgis/cmaps/eur.htm
Мащаб и приложение
Слънчевите топлофикации в Дания захранват по няколкостотин домакинства и в общия случай представляват собственост на самите тези домакинства (чрез сдружение). Наскоро проведен анализ на Института за нулевоенергийки сгради (ИНЕС) изследва приложимостта на метода в България. Изводът е, че у нас технологията е приложима на ниво малък град, отделен жилищен квартал или дори само отделен жилищен блок. Тя може да се приложи и при ново строителство, и при стари сгради.
Слънчева топлофикация може да се предвиди при изграждането на нови жилищни квартали, като създаването им се планира още при проектирането на комплекса. Подобна система може да се създаде и за цели малки градчета. По-маломерни инсталации също са напълно възможни: така например е възможно жилищен блок, който има бездействащ подземен гараж, да превърне огромното подземно пространство във воден буфер, а самите слънчеви колектори могат да бъдат монтирани на покрива на блока. Площта върху водния буфер може да се използва като детска площадка, зелена зона, спортен терен или пък също да се покрие със слънчеви колектори за по-голяма ефективност на системата.
Създаване на заетост
За създаването на соларните колектори за слънчеви топлофикации се използват специфични модули, които са по-различни от класическите колектори. Отличителен е техният размер, който е около 3 на 6 метра. За да е рентабилно изграждането на „слънчева топлофикация“, най-добрият подход е модулите да се произвеждат на местно ниво. Това би довело до разкриването на нови работни места в България, казват от ИНЕС.
Рентабилност
Икономическият анализ, проведен от ИНЕС, говори за рентабилност на технологията и без грантово съфинансиране. Според изследването на института, при теално пазарни условия изплащането на инвестицията еотнема между 9 и 11 години за инсталация поддържащо базово потребление на битова гореща вода.
Предимства спрямо децентрализираните слънчеви системи
В сравнение с локалните инсталации за подгряване чрез слънцето, соларните топлофикации осигурят по-добро съотношение цена-производителност поради по-ниската инсталационна цена. Наред с това слънчевата енергия гарантира по-висока топлинна ефективност. Поддръката пък е значително по-лека, тъйк ато се свежда до рутинна проверка на компонентите на системата.
За кого може да е интересна технологията „слънчева топлофикация“:
– общини, които са собственици на топлофикационни дружества,
– общини, които нямат топлофикации, но искат централизирано отопление,
– частни топлофикационни дружества,
– сдружения на етажната собственост,
– строителни компании.